От Дневника :
Тръгнахме в 6.40ч. от х. Пробойница, плана беше за шест, но събирането на палатките ни отне време, че затова.
И така полу събудени потеглихме по пътя за Лакатник. Отначало той започва като каменист и след сигурно има един час се появява асфалт. Един дълъг, монотонен и отвратителен асфалт.
Минава се през Губислав и множество разни вилички, като от хижата, която е на 1000м н.в. слизаме до гара Лакатник на 370м. Вървенето в този участък бе много изморително и еднообразно и направо най - накрая исках да хвърля и раница и всичко. Вървиш, вървиш и все един и същи криволичещ път и продължаваш да вървиш и слънцето започва да те напича така яко, че ако видя някоя сянка покрай пътя веднага криввам към нея, после пък се насочвам към следващата и така криволича из пътя, сякаш съм изпила половин литър ракия и вървя като последния пиян турист след запой в събота вечер на Дерменка.
В един момент се уморих толкова много, че бях значително паднала духом. Нито говорихме с Тошко, нито нищо, просто вървяхме и пак и пак. А групата бе напред, тъй като ние спирахме на няколко пъти.
Не щеш ли по едно време къщите станаха много начесто, а след това и нашият асфалт се свърза с по главен път и най - накрая съзряхме Искъра и първото мъчение за деня свърши.
Нали всички снимат този мост и преминаването им по него, няма да се цепя от колектива, и аз снимах. И скалите извисяващи се пред нас също.
И пак баир, малко стъпала и почивка на каменния парапет, а слънцето пече сякаш за последно. Бърза снимка с котката, че се влюби в нас и продължаваме към самата гара.
В момента, в който видяхме пейките и захвърлихме раниците и напъплихме близкото заведение. По едно кафе за сутрешно събуждане, нищо че беше към 10.30ч, някои хора стават тогава, а ние вече бяхме преполовили плана за деня. Пихме и по едно студено, ледено безалкохолно, което леко направи опит да разхлади вече достатъчно загретите ни мозъци и тела, вля нови сили, пък и настроението и духа значително се вдигнаха.
Ей сега е момента, който е решил да престане с мазохизма и да си ходи в къщи на хладно, телевизия и меко легло. Влака спира и кандидат Ком - Еминееца, насладил се на несгодите се мята през първата и най - близко разположена до него врата и заема първото и най - близко място във вагона. Да не върви повече от колкото е най - необходимо, нали вече е вървял достатъчно. Майтап!
Даже и за миг не ми е хрумвала тази мисъл в напечената глава, нашите билети са разписани за последна спирка Емине.
И така снимам няколко кадъра на изкушаващия влак, ама как се откроява това червено на фона на зеленината и скалите, а? И продължаваме да мързелуваме на гарата.
Сега пиша всичко това на една полянка на някакво било между Тръстеня и Лескова. И чакам залеза, за да го запечатам, а наоколо се чуват разни щурци, един даже ми влезе в крачола на панталона, преди час. И как виках само, беше един огромен, от онези шарените и му видях сметката бързо. Ама как се изплаших, защото от началото не разбрах какво е това.
И стигнах до идилията как пеят тези щурци и залязващото слънце, чувства се прохладата от настъпващата нощ и е просто страхотно спокойно. Виждат се разни планини и София е точно срещу нас с Витоша след нея. Една уникална идилия. Тръгнахме от Тръстеная в 18.10ч с плана да вървим два часа и да се установим да нощуваме някъде по пътеката.
И така след обяснението къде съм, продължавам - на гарата си починахме петнадесет, двадесет минути, няма време за повече и продължихме по пътя и маркировката. Не щеш ли след малко съзираме ние и магазин. И гледай само как нападнахме и него. Суджук, кисело мляко, овесени ядки, като не виждали храна, но нали трябва да си попълним запасите, защото обичаме да носим тежки раници. Не това е причината, а трите дни след днес ни очакват диви поляни и липса на хижи и храна.
След като изядохме по едно кисело мляко на стъпалата до магазина, силите ни си дойдоха на място и продължихме да пъплим нагоре по баира към с. Лакатник.
Изкачване и пак и пак, доста изкачване и добре, че имаше доста шорткъти, които съкращаваха асфалтовия път сигурно повече от половината, пък и са все сенчести.
Към обяд или малко по късно достигнахме до една разкошна чешма преди селото. Е пак е време за почивка и разхлаждане. Бяхме само двамата, а другите бяха избързали някъде на пред. Починахме си на сянка, намокрихме си крачетата, че бяха започнали да пушат, секунди преди да се запалят от горещия асфалт. Водата е страхотна благодат, сега наистина я оценявам по различен начин, тя е незаменима и безценна. Хапнахме по още едно мляко и след като достатъчно време си се моткахме, решихме да продължаваме напред.
От тук вече вървяхме само по асфалт и даже имаше и спускане.
Точно достигнахме до табелата за селото и поредната спирка, селото се показа пред нас в дола, а след селото полуизсъхнали поляни и гора и нашите четиримата съотборници точно излизаха от селото по черен път. Те не ни видяха, нямаше и как, продължихме по пътя си и влязохме по главната селска улица. Пихме отново вода от чешмата на центъра и продължихме нагоре и на ляво да излизаме от селото. Следваше черен път с камъчки и крайна цел хижа Тръстеня. Вървим ние вече по този път в страхотен пек, вода тече от нас и топлината е направо убийствена и по едно време Тошко гледа GPS - а и вика " Тук трябва да завием на дясно", а то там ни пътека, ни нищо - треволяк и змиярник. Помрънках аз малко, че не мога да вървя там,то няма път, не става, че ще настъпя някоя змия, а Тошко вика че змия със змия не се хапят. Съгласявам се, няма да я хапя и се заврях в треволяка като подгонен див глиган. И после като достигнахме и първото дърво даже и маркировка съзряхме, пътеката също бе станала по сносна и не настъпах змия. А пък каква сянка и прохлада е в гората, идеално. Голяма благодат, след ужасното слънце, от преди малко тук бе просто като в хладилник. Не щеш ли след малко гората отново свърши и пак пек, и пак използвахме един или два шорткъта съкращаващи дългия, криволичещ и напечен от слънцето каменист път.
И достигнахме хижата, сигурно половин час преди нашата бързаща част. Първият ми въпрос към младата хижарка бе къде е банята и можем ли да се изкъпем. Естествено, бе отговорът - срещу два лева кеф баня. Следващите две нощи се очертаваха на палатки и се постарах да изпера и всички дрехи, че два дни чистотата ще я сънувам само. Тошко и той се изкъпа и дойдоха останалите.
Плана бе да починем на тази хижа и към 17 часа, когато слънцето намали силата си да тръгнем по посока Лескова и да спим някъде из поляните.
Речено - сторено, докато тръгнахме дрехите даже бяха изсъхнали, хапнахме кюфтета с червен сос и малиново вино за мен, и даже взехме и още една бутилка за рожденния ден. Отпочинахме много добре.
Другите също се изкъпаха и към пет и нещо бяхме свежи, сити и готови за нови пътеки. Минахме през пътя в малиновата плантация и не след дълго достигнахме Чемерика.
Подминахме и продължихме през гори и поляни, като постоянно се изкачвахме. Вървяхме доста, по едно време навлязохме в една гора, имаше няколко големи нападали дървета, които трябваше да прескочим, защото няма вариант да заобиколим.
Вървяхме през гората доста време, след което пътеката премина в път и излезе на някакво било с поляни. Слънцето реши да си ходи, а ние решихме да спим и се започна едно опъване на палатки.
Днес пак ударихме 30км . Браво на нас. Легнахме рано и отново не видях звездите.
К Р А Й
Няма коментари:
Публикуване на коментар