Чака ни третия ден. Понеделник е 13.07.2015г. някои хора скоро ще се събудят, за да отидат на работа, а ние станахме към пет, пет и нещо за да ходим из горите на Западна Стара планина. Днес плана бе да вървим - някъде през деня трябва да стигнем до отклонението за хижа Лескова, но тъй като нейното посещение е свързано със загуба на надморска височина и после отново катерене бяхме решили да я прескочим и да продължим колкото е възможно по далеч до залеза на слънцето. Набързо си прибрахме бивачните принадлежности и тръгнахме отново.
 |
| това е гледката, която се разкри след като излезеш от палатката |
Честно да си кажа нещо ми се губят спомените за този ден, а в дневника го описвам от морето, защото отново нямаше време за писане.
Цивилизация не сме виждали, пътят ни минава някъде над село Осеновлаг и манастир Седемте престола и продължава през гори и пасища.
Закуската си направихме на тази полянка, има вода, а също масичка с пейки и е идеално място за нощуване. Който имаше и дрехи за сушене си разпростря сергията, като мен и Ели и благодарение на силното слънце след половин час, раниците ни щяха да бъдат малко по леки.
Вляхме малко нови сили с храната и отново на път. Не след дълго излязохме от гората и пътя продължи под палещите лъчи на слънцето.
Ей почти никакво облаче на хоризонта, голям пек. Минахме покрай елекронните пастири над Лескова и продължихме.
Обожавам да снимам коне, а тези са първите, единствено на връх Ком имаше няколко, но не намерих подходящ ъгъл за снимки и ги пропуснах.
 |
| поглед на зад - от там някъде дойдохме |
 |
| поглед напред - на там някъде отиваме |
Ей там насреща, където се вижда голото връхче е връх Данчулица, а ние ей така за добра физическа форма, изкачихме ей този още по висок връх 1185м. Не мога да намеря информация как се казва, някой ако знае да пише, и така тъй като за кратко не погледнахме трака, а той подсича това доста стръмно възвишение, си го изкачихме, и надявайки се да има нещо по високо след него и каква беше само изненадата, когато видяхме, че следва също толкова стръмно, че и каменисто спускане, не е истина.
Опасно слизане, но го преодоляхме, нали за това са щеките все пак. Продължихме напред като подсякохме леко Данчулица и малко след това пред нас изникна табелата на чешма Мечулица. Свихме на дясно в гората и не след дълго пред нас бяха пейки с масички и най - важното ледено студена вода.
Бе късен обед и крайно време да хапнем нещо. Тошко реши да си стопли овесените ядки и даже направи малък огън.
Хапнахме овесени ядки със суджук, а след това всеки си намери занимания, и най вече в легнало положение да поспи. Поспахме час, два хем и слънцето да намали жаркото си греене, попълнихме липсващите запаси от вода, като аз даже напълних и още, защото до другия ден на обяд нямаше да има вода и към пет часа, отпочинали продължихме напред.
С тази вода, дето напълних, имах някъде към пет литра, раницата ми стана страшно тежка и се мъкнех едва, едва и често не ми стигаше въздуха. Тошко и той не бе особено бърз, поради оня проклет кърлеж сигурно.
Пътя ни вървеше основно в гората, покрай оградата на някакво ловно стопанство предполагам. Този път, за разлика от сутринта се движихме в стройна група, всички заедно, и така почти до мръкване. Най - накрая аз се уморих доста, с тази тежка раница, започнах да мрънкам да спираме, а гората все не свръшваше, за да намерим някоя полянка като предишната вечер, и спряхме някъде на около 7 - 8 км преди Зла поляна. Така каза поне телефона ми.
 |
| ей там, леко в ляво е връх Мургаш - утре ще достигнем до него |
Избрахме едно равно място, без много треволяк и опънахме лагера. Кои вечеряха, кои не и бързо си легнахме. През ноща по едно време прикапа дъжд, който поради листата на дървета, под които бяхме почти не достигна до нас и даже палатките не успяха да се намокрят.
Така приключи ден трети - отново си извървяхме дневното разстояние от 30км и заспахме преди да изгреят звездите.
К Р А Й
Спомням си че като ходихме преди две години, първите два или три дена виждахме връх Ком като се обърнем.
ОтговорИзтриванеЗа съжаление не мога да се сетя докъде точно успявахме да го разпознаем с невъоръжено око.
Ако човек се отбие до Лескова се губи само 50м денивелация, което добавя по-малко от 10 минути към времето му. :)
Реално ходенето до там има смисъл само ако ще се спи под навеса или ако ни е свършила водата.
Това стръмно качване и после слизане по стръмното с камъните дето е на снимката и аз вече втори път се каня да го подсеча и все забравям и се качвам и горе останал без въздух се чудя защо се качих. Слизането е пък два пъти по-лошо за коленете. Така и не съм пробвал да го подсеча, защото твърде късно се усещам.
Това връхче според картата е връх Бигла.
zcezbpm
Не знаех, че само толкова малко денивелация се губи, но така или иначе както казваш, ако не ти е нужен подслон за спане тази спирка може само да забави човек.
ОтговорИзтриванеА пък за връх Бигла, сигурно всички правят като нас.
Станахте експерти по източната част, но западната география ви е далече. Догодина идвате и ще видите колко бързо ще ги запомните тези полянки, по-добро маркиране от това с огън и скара няма ;-) Спали сте на много хубаво място - полянките преди връх Плато и Високата чукла (на третата снимка, където вървите по пътя, насреща малкото голо връхче, а Плато ви се пада вляво, точно го подсичате), а закуската сте си направили на Хайдушкото кладенче, под връх Чукава. Къщичката на снимката преди това е горски дом Чукава.
ОтговорИзтриванеМястото с каменния кръст е оброка "Свети Дух".
Голото стръмно връхче не е връх Бигла. Връх Бигла е горист връх, който се намира след хижа Лескова, вероятно дори не сте разбрали, че качвате връх заради гората. После се слиза през сечища. След като го слезете, има една поляна с ловджийско чакало, това е Малка Белева поляна. От нея нагоре водят колове до връхчето, което или няма име, или също се нарича Белева поляна, колкото и да е странно хем да е връх, хем поляна ;-) На снимката с Данчулица (и Мечулица), гористия връх над Данчулица е Златаришка чукла, а гористия връх вляво от нея - Рудешки камък (после сте ги подсекли и двата). Поляните около Данчулица се наричат Голяма Белева поляна.
За връх Белева поляна - не познавам друг човек, освен Руми, който през последните години да го е подсякъл и тя не го е направила на КЕ, а след това. Аз този връх съм го качвала мисля осем пъти и всеки път се заричам, че ми е за последно :-D
Последната снимка, от която се вижда Мургаш, ми се струва, че е направена от малката билна поляна Прекръстето, която се намира в подножието на Златаришка чукла :-)
Тошко, развесели ме се с тоя огън на Мечулица ;-) Ама и Вики е направила чудна фотосесия :-)
Благодаря, Яни за изчерпателните пояснения. Обичам да знам точно къде се намирам и какви върхове са наблизо, трябва и още едно ходене там в района и даже ще ги запомня всичките :)
ИзтриванеВярно това каменистото и стръмното от снимката е малко след Бигла(1.5km) и чакалото. Сега го видях къде е точно на гугъл земя.
ИзтриванеТо оставаше и след осем ходения там да не го запомните това място.
Повторението е майка на знанието ..., ама осем пъти да минете оттам и да не се сетите да подсечете.
zcezbpm
Вики, дано да има още поне едно ходене, а и се надявам сега покрай снимките от Е-4 да се зарибите за Рила и Пирин и другото лято живот и здраве да направим някой преход там заедно ;-)
ИзтриванеОф, много ми харесаха снимките ви и красотите на Рила и Пирин, но ще видим. Да е живот и здраве за всички, пък другото ще го измислим. :)
ИзтриванеЯни, още един човек познаваш, който го е подсичал този връх - мен ;) На моето К-Е през 2012-та го подсякох от ляво (североизток), подтикнат от няприятни спомени от предното лято, когато го качвах и слизах по "царския път" с адски болки в лявото ходило. Пътечката много ясно се вижда и сега, средата на юли се разходих натам.
ОтговорИзтриванеВики, още веднъж адмирации за снимките! Стана ми интересно и друго. Казваш, че не си спомняш този ден в детайли, защото почти не си писала в дневника. Аз дневник не съм водил, седнах да пиша може би месец след края и се изумих с какви детайли ми излизат в съзнанието случки, разговори, мисли и настроения като единственият "пищов", който имах бяха снимките ми, които за целия преход са точни 343. При теб няма ли подобно усещане?
Да, и при мен е така за следващите дни, дневника е просто за сантиментална стойност, и мисли хрумнали ти в точния момент на някое място. Но този ден е някак безинтересен само гори, поляни, пак гори и сигурно за това го казах така.
ИзтриванеЗначи променям бройката на двама човека ;-) Тито, обаче и ти си го подсякъл втория път, нещо има в това връхче, та човек не се усеща първия, че има подсичаща пътека.
ИзтриванеСтефан счита, че гледката от него е уникална и понеже всеки път като ходим има и човек, който е аз пръв път там, го водим да погледне. В резултат прословутата гледка (то пък и една гледка - Мургаш ;-) ) ми е омръзнала до немай къде. :-D Но капката, която преля всичко е деня, в който боядисвахме коловете и се качих два пъти, като се качвах и на всеки кол догоре по три пъти. Никога повече кракът ми няма да стъпи там!
Сякаш наистина в цялото Ком-Емине няма по объркващ за паметта преход от Лескова - Белия камък. Има достатъчно ориентири в него, но те се виждат и запомнят от втория, третия път. Иначе остава единствено Белева поляна, пътя Врачеш - Ябланица, папратливите поляни, газопровода (ако го разпознаеш)... а сега и Мечулица :-) Но какво има между тези точки е в мъгла. Въпреки пътищата и сечищата остава впечатлението за едно диво и отдалечено от цивилизацията място. Е, вярно че за час си в Огоя, Врачеш или Ябланица, но при първото минаване изобщо не съм го осъзнавала :-)
ИзтриванеВики, а животинки не видяхте ли? Там е пълно, особено привечер :-)
Никакви животинки Яни не видяхме, само през ноща чух лаенето на няколко елена и толкова. То за целия преход ние поне животинки почти не видяхме - само една змия след Ехо, я видях направо за части от секундата и се шмугна в тревата, още една след Котел - смок, една сърна около Риш , вдигнахме едни диви прасета преди изворите на Камчия, но и тях не ги видяхме, само ги чухме и една костенурка видяхме преди Козичино. С това нашите срещи с фауната на България се изчерпва, чак съм изненадана, че наистина нямаше повече. А и една гадина някаква ме ухапа най накрая - последната вечер на Иракли, даже незнам каква е, но крака ми беше подут 8-9 дни и трябваше да ходя само с джапанки :)
ИзтриванеАз също ходих само с джапанки повече от седмица,но то е, защото в първата сутрин без ходене краката ми се подуха като плондирчета.В рейса за София, рязко и много смешно.
ОтговорИзтриванеТоя връх и ние го изкатерихме, още му помня слизането.
А Лескова не я харесах.Идва ми встрани,дълго слизане и е вариант само за зареждане при условие,че плана за деня ти е Тръстеная - Мургаш,както беше нашия.