Как започна всичко - предисторията . . .

Здравейте, в този блог ще ви направя съпричастни на една наша идея и мечта, която осъществихме - аз Виктория и моята половинка Тодор - Тошко - пътешественици по душа, в реалност, в жега, дъжд, сняг, преди 4х4, а сега все повече 2х2 със собвените ни крачета и все по малко с любимото ни превозно средство - Mitsubishi Delica.

Всичко започна в далечната 2008г. когато за пръв път се докоснахме до Пътеката, както наричат Международния пешеходен туристически маршрут от връх Ком до нос Емине. Но тогава прехода започна от все още дивия плаж Карадере, до Бяла, през нос Емине и стигнахме до подножието на връх Ком за една седмица с джипове. Пълния разказ може да бъде прочетен в най - добрия форум , тогава още не знаех що е фотография и снимките ми се изчерпваха с няколко направени с любителската ни сапунерка. Това приключение тогава бе просто невероятно и запомнящо се, но Тошко реши, че някои места ги е забравил и предимно е " карал, и бързал постоянно да вижда задницата на предходния " че много не си спомня, от красотата, забележителностите, върховете, които сме посетили тогава и реши да си опресни паметта. И така започна " приключението ", но има една подробност, трябва да го направим пеша !!! Преди девизът беше - по далеч от сянката на джипа, да не се ходи и особено силно се спазваше след едно падане из камънака на непристъпните върхове около Маджарово, когато Тошко се отърва само с един навехнат глезен. Но времената се променят, променя се мисленето, навиците на хората и така стана и с нас. В края на миналата година - ноември решихме да ставаме планинари и да оставим автомобилите за градовете и да тръгнем пеша. Ами хубаво, но трябва и екипировка, единственото нещо, което имахме бяха две малки ранички по 20 и 35 литра и голям ентусиазъм. Еми няма да обяснявам надълго и нашироко какво значи качествена екипировка, всеки който се занимава с това е наясно. Но компромиси не сме допускали и много се радвам, че сме направили точно така и сме предпочели по - добрия избор! 

И така ние нови новенички планинари от няколко месеца, и до юни месец преходите ни се изчерпват с едно ходене до жиха Рай в края на зимата, едно леко зимно до хижа Вежен и още едно до хижа Рай и връх Ботев, това реално ни са пешеходните преходи в планината, и отделно доста разходки из нашата Източна част на Стара планина, което си е реално ходене из коларски пътища из гората и нивята и не може да се сравнява с голямата планина. През пролетните месеци направихме преходи из нашия район - Котел, Върбица, Дъскотна и придобихме някаква представа за тези отсечки от последните дни на прехода, а така също се запознахме и с нападалите клони и дървета в района - Върбишки - Ришки проход. Даже помагахме при разчистването им през май , за да може и на нас да ни е лесно в последствие, а и да бъдем подготвени за наистина лошата пътека там. Реално не е имало събота и неделя, в които да не сме някъде из горите, толкова е зареждащо, сякаш попадаш в друг свят, където просто чувстваш природата, и затова с нетърпение чакаме да дойде петък и отново да се гмурнем в зеленината на планината.

И това е опитът ни, но имаме голямо желание, и мисъл "може би" ще стигна до края даже не се е зараждала в главите ни. С това искам да кажа, че всеки може да мине тези 600 км по билото на Стара планина, стига наистина да го желае. Доказателството сме ние и още много като нас, но си е тежко, наистина ... Голяма част не успяват да зърнат морския бряг и морето, поради различни причини. Ето и малка статистика - на 11.07.2015 събота сме тръгнали три групи - нашата от първоначалните шест човека - двама мъже и четири жени, всичките финиширахме в промеждутък от три дни разлика, още една - от трима мъже, които изпокапаха тук там и още една група от двама от Стара Загора, също приключиха по някое време преди морето. Тръгнали единадесет, останаха шест, просто статистика . . . 

Стари дружки - среща на офроудърите от Варна с пешеходците от Шумен

От както решихме, че ще правим Ком - Емине, планинарския форум стана нашият учебник за пътуването, от там почерпихме много информация за екипировка, необходими неща, опит на други хора, а също и изчетохме много пътеписи, някои даже по няколко пъти, има какво да се научи от все един. 
Въз основа на траковете на Tito, които ни изпрати сътворих наши за всеки един ден от прехода, включих и точките за вода от планинарския форум, от които честно да си кажа съм доста разочарована, тъй като някои от точките, на които наистина разчитахме да намерим вода, бяха пълна измислица и просто липсваше такава. Поради тази причина, все предпочитах да си нося повече вода, което тежи ... 
И така цяла зима събирахме информация, обменяхме опит с други членове на форума и дойде лятото. Направих страница във фейса - Комине 2015, където напускахме информация за бъдещия ни преход - план по дни, който се спазваше до края, до морето, и различна друга информация. Събрахме също и доста почитатели, които с интерес следяха, не - следят и сега страницата ни, което честно да си кажа много ме ласкае. Въз основа на страницата, си намерихме и други желаещи да се включат с нас в приключението. Първоначално бяхме двамата с Тошко, а също и Роси, с която се бяхме виждали един път на Рай, благодарение на нея се запознахме с много готини хора, обичащи планината от Габрово и Стара Загора. След стартирането на страницата Комине 2015 изявиха желание още две девойки - Жени и Ели, да се включат, а така също и Иво, и така станахме шест. Хубаво число за група, но тя пък се разпадна в последствие, но както и да е всичко по реда си... 
Ами май това е за сега, сигурно има и други неща да пиша, но не си падам много по разказвачеството, и по добре да продължа към по - лъбимото ми - снимките.