Уникалния въпрос

А КОЙ ВИ ПЛАЩА ? ТОВА БЕ ВЪПРОСА, ЗАДАДЕН ОТ ТРИМА РАЗЛИЧНИ ХОРА, В РАЗЛИЧНО ВРЕМЕ, НА РАЗЛИЧНИ МЕСТА. А КОЛКО ПО - ДАЛЕЧ ЩЯХМЕ ДА СТИГНЕМ, АКО НАИСТИНА НЯКОЙ НИ ПЛАЩА . . .

четвъртък, 3 септември 2015 г.

19.07.2015 - ден девети - от Дерменка до Добрила

Днес бяхме решили да мързелуваме. Неделя е все пак и ние да се почувстваме като хора. Не че не ни се вървеше, но решихме да отидем само до Добрила и в понеделник да тръгнем към Купена и заслон Ботев. Прехода до там е към 8-10 часа, в зависимост от темпото и още три часа между двете хижи щеше да бъде изморителен преход, че затова решихме да го разделим. 
Снощи до късно вечерта се бяхме потопили в прекрасната обстановка на Дерменка, а и нали нямаше да ставаме рано си позволихме едно среднощно лягане. Имаше много музика, в най - различни стилове, лично пускана от хижаря, танци, хора, а бе изобщо човека знае как да забавлява хората, без значение от тяхната възраст. Всички бяха доволни.
В стаята бяхме натъркаляни като кебапчета шест човека на общо легло и от време на време като се будех през нощта все се чуваше отнякъде похъркване, но умората си каза думата и не съм обръщала внимание на шума в стаята.
Сутринта станахме, когато слънцето вече препичаше отпочинали и готови за нови подвизи.
Тъй като бе късно, тълпата от вчера я нямаше и в столовата бе тихо, спокойно и почти нямаше други, които да закусват. Поръчахме си пържени филии със сладко, също чай и хубаво кафе за събуждане.



По късно излязохме на поляната пред хижата да дремем на слънце и по едно време гледаме се задава една позната физиономия. Момчето с татуировките, така си го знаехме отначало. Запознахме се най - накрая, защото само се засичахме на Зла поляна, на Кашана и не сме говорили много до сега. Каза, че се казва Боко. И поради стечение на обстоятелствата, едно че не му се вървеше сам, второ - пък и на нас и общо взето плановете ни бяха еднакви, вървяхме си бавно всичките, той стана третия член на нашата група.  Заедно достигнахме до края, но затова има време, всичко по дните си.
Боко бе нощувал на заслон Орлово гнездо и като нас щеше да стига само до Добрила. 
Стегнахме бързо раниците и хайде на лека разходка. Десет километра нищо не са, за разходка преди обяд, да можем да огладнеем поне. 
Пътеката преминава първо през една гора, където се върви почти по път, толкова е уширена пътеката от атв - а и мотори, след което се излиза на панорамна пътека - път.


Дерменка, остана зад нас, а през тази гора преминахме

пътеката - път


След като излязохме от гората, пътеката стана камениста и започна изкачване. На юг се разкри гледка към Средна гора и равнината, между двете планини. А на север цялото великолепие на рид Куманица. Ей онова в дясно голо било зад хижата.






В някакъв момент, за да не вървиш по пътя и да катериш връх Гердектепе - 1713м се отклонява пътека на юг, която го подсича. Лесно видима е, само дето трябва да вървиш през хвойни, но те не пречат особено.



Това е всъщност откритата част от пътеката между хижите, а слънцето вече препичаше и си стана топло. След това се навлиза в красива борова гора и доста време се върви през нея. 



За този участък бях чела в някакво мнение на Иво, че е чул мечка, не видял, а евентуално чул и леко ми беше притеснено. Все пак хем искам да видя мечка, хем пък да е доста далеч, че си е страшно. Ама нищо не видяхме, ни мечка, ни сърна, всичко са само приказки за срещи. Е все пак аз си се и постарах да вдигам достатъчно шум с щеките, че и да имаше нещо на мига ще се скрие в дън гората.
И вървим си ние през тази гора, говорим си как сме вървели до сега, на кой какво му се е случило интересно и така, пък той пътя все не свършва и хижата все не идва. Подминаваме няколко разклона, където трябва да се внимава да не се обърка пътя и по едно време гората остана в дясно от нас и пред нас се изпречи една бариера. Чак и катинар си имаше, и трябваше да я заобиколим отстрани, през пътечка. Явно всичките минават така.



И ето я вече оградата на хижа Добрила. Еми толкова е прехода за днес. Точно вече бе и време за обяд. Настанихме се на слънце на дървените масички пред хижата и се отдадохме на чревоугодничество.






Който отиде там да опита панирания кашкавал - страхотен е, а пък салатата даже беше и с розово домати и жълт пипер. Като типични гладни Комеминейци хапнахме стабилно и се отдадохме на мързел. Отначало мислихме да спим на палатка, но кой да ти я разпъва, пък и леглото с бели чаршафи бе по - примамващо като идея и палатката остана да си стои завряна дълбоко в раницата на Тошко. 
Изръсихме се малко повече от обикновена хижа за нощувката, но какво да се прави. Тошко му удари един следобеден сън, а аз се припичах на тревата и писах в дневника малко. После имаше и следобедна закуска - любимата на Тошко - сладко с домашно биволско мляко.









Лично мое мнение на Добрила си ми хареса, нищо че е малко по скъпо, но условията са много добри, храната също перфектна, а е и изходна точка за най - красивата част на Стара планина - връх Купена и Кръстците. Толкова много ми хареса там, нищо че отначало се притеснявах от голямата височина, че отново искам да се върнем там и да го минем.



Залязващото слънце ни завари вече в столовата отново и така денят си замина. Легнахме рано, защото сутринта ни чакаха нови приключения и трябваше да ставаме със слънцето, че даже по - рано от него.




К Р А Й 

1 коментар:

  1. Не само я чух Мецана, ами и я видях и даже малко си поговорихме с нея. На около 25 метра от мен беше. Мястото между Дерменка и Добрила е известно с честите срещи с мечки.Големи непукисти са и не се впечатляват от викане на Ехото. :) Тогава се върнах обратно в Дерменка, защото мискинката не мърдаше от пътеката.

    zcezbpm

    ОтговорИзтриване