К о м и н е 2 0 1 5 : Бузлуджа - разрушената красота на една отминала епоха

Паметникът на Бузлуджа, известен като "Дом - паметник на партията" в миналото, днес стои самотен на връх Бъзлуджа изоставен и рушащ се. Най - големият монумент, построен през времето на комунизма с решение на секретариата на БКП днес е на едно от челните места в класацията " Най - красивите изоставени места в света ".

Малко исторически данни : решението за изграждането му се взема на 11.03.1971г., а самият строеж започва през 1974г. и продължава цели седем години. В хрониките е отбелязано, че е издигнат в чест на 90 годишнината от Бузлуджанския конгрес, проведен в местността през далечната 1891г. и в чест на 1300 години от създаването на Българската държава. Строежа му се финансиран с дарения от целия български народ на обща стойност от 14 186 000лв. Паметникът се състои от куполна зала и 70 метров двоен пилон с две ярки огромни червени петолъчки. Тържествената зала е с диаметър 42 метра и височина 14.5метра и е декорирана с мозайки с обща площ от 550 кв м. Самото художествено оформление отнема 18 месеца и в него взимат участие над 60 творци. Всички подове и стъпала са облицовани в бял мрамор.

Открит е на 23 август 1981г. , а след ноември 1989г., след падането от власт на Тодор Живков и политическите промени в България състоянието на паметника се влошава. Сградата започва да се руши, чупят се стъклата, изкъртват се мозайки, орнаменти и различни елементи от конструкцията му. И така е и до днес 26 години по късно.

Построен от народа и разрушен от народа - това е равносметката. Един огромен спомен от нашето минало, но защо трябва да го рушим, това се питам. Миналото си е там в миналото, то не може да изчезне и да се забрави, факт е, просто трябва да го оставим в миналото и да живеем СЕГА, а самия паметник е едно невероятно творение на човешката ръка, тези мозайки, почти разрушени са невероятно красиви и реалистични. Толкова много хора са се трудили за тяхното подреждане. Те не изобразяват само сцени от комунизма, а и реални сцени от живота на обикновения български народ. Защо трябва да погубваме всичко това !

Паметника Бузлуджа набира все по - голяма световна слава, всеки ден в него влизат доста хора, с риск нещо да падне върху главите им от покрива, който се разпада, или да пропаднат в паянтовото стълбище, което води до най - висота част на пилона с петолъчките. Само, когато аз отидох там имаше към десетина фотографи от Полша, които влязоха да снимат малко преди мен.

А какво ли щеше да бъде, ако някой се погрижи за тази история и същите тези чужденци си платят, за да разгледат тази красота, защото въпреки разрухата красотата все още я има, да се насладят на прекрасните гледки, които се откриват от панорамната тераса към целия ни Балкан и с възхита да говорят след това за изживяването си. Никога през живота си не бях влизала вътре, нито когато е бил действащ, но тогава съм била прекалено малка, за да си спомням нещо. До сега само бях гледала множеството снимки, които се появяват из интернет пространството, но въпреки това когато видях всичко това на живо е съвсем друго. Да се докоснеш до мозайките, къде изкъртени, къде непокътнати от времето и разрушителните ръце на грабителите и унищожителите. Да докоснеш тези цветни камъчета - жълти, зелени, червени, черни, сини, редени с такава прецизност и търпение часове, дни, месеци наред. Уникално е! Да излезеш на терасата и пред теб да се разкрие невероятна панорама към цялата ни страна - на юг към Средна гора, на север към Дунавската равнина, на запад и на изток- да се насладиш на гледки разкриващи билото на Стара планина. Какви гледки само ! И всичко се руши, но въпреки тези 26 години на безхаберие и вандалско отношение духът на Бузлуджа е все още жив, макар и тлеещ под многото отломки, които са навсякъде, графитите по стените, надраскани от новите българи . . .

Думите са излишни, нека започнат снимките :