Уникалния въпрос

А КОЙ ВИ ПЛАЩА ? ТОВА БЕ ВЪПРОСА, ЗАДАДЕН ОТ ТРИМА РАЗЛИЧНИ ХОРА, В РАЗЛИЧНО ВРЕМЕ, НА РАЗЛИЧНИ МЕСТА. А КОЛКО ПО - ДАЛЕЧ ЩЯХМЕ ДА СТИГНЕМ, АКО НАИСТИНА НЯКОЙ НИ ПЛАЩА . . .

петък, 4 септември 2015 г.

20.07.2015г. - десети ден - от Добрила до заслон Ботев

Прехода от Добрила към заслон Ботев е невероятно красив и екстремен, в книгата за Ком - Емине го описват като маршрут с алпийски елементи и с голяма  трудност. И реално си е така. Но въпреки това никой Комеминеец не трябва да го пропуска, поради каквито и да е причини, защото всяка стъпка, направена в този участък е незабравима, уникална и после, когато вече си пиете бирата в заслона с усмивка ще си спомняте всичко това и ще сте много доволни от себе си.
Знаехме, че ни чака преход между 8 и 10 часа и решихме отново да станем рано. Още беше тъмно, когато затворихме вратата на стаята и излязохме на поляната пред хижата. Взехме си по едно кафе от автомата за събуждане, което глътнахме за бързо, че трябва да тръгваме и си направихме първата обща снимка на групата. Този ритуал щеше да продължи всеки един ден до края. С първото селфи сутрин, искаме да кажем на всички, които се интересуваха от нас и ни следяха, че всичко е ок и добро да е утрото ни.


Последно чао на хижата и естествено, както винаги най - стръмната и лоша пътека е нашата. В случая, точно зад хижата почва един стръмен и изровен участък, който след известно катерене, хем за стопляне, че си беше студено те извежда на поляните над боровите гори, обграждащи хижата.



поглед на юг към Средна гора

поглед на запад - онова малкото бяло е Дерменка, а в ляво най високия връх трябва да е Юмрука

пак Юмрука в по - близък план


Ето това е красотата и магичността на ранното ставане - денят се пробужда, розово - лилавите цветове в небето постепенно избледняват, за да бъдат заменени от слънчевите лъчи, а ти си там в този момент, около теб е тихо, спокойно и имаш възможността да се насладиш на всеки един миг, през който светът се събужда.

изгрева с Ботев



Макар и все още рано, слънцето ни напомни, че отново ни чака горещ и безоблачен ден. След стръмното катерене от Добрила последва малко равен участък, и среща с поредното куче - пазач на стадо крави. Но то бързо прецени, че един срещу трима, не е най - добрата позиция за лаене, и след малко се оттегли, а ние си минахме през стадото и продължихме напред да катерим връх Амбарица.




И пак поглед на изток с връх Ботев в далечината, а по - близкото остро връхче в ляво е Купена. 


С няколко почивки за вземане на въздух достигнахме и първия за деня връх Амбарица - 2166м, направихме няколко снимки, завряхме се и в кучешката колибка, да разучим как е и продължихме на изток.










Последваха и Малка Амбарица, Безимен и Малък Купен, който подсякохме и дойде ред на Купена - 2167м.




Купена в дясно и северните му склонове

част от Карлово и дерето, по което се достига до Хубавец и последващите хижи

поглед на североизток

поглед на запад

на север



приближаваме трудното



езерото в подножието на върха



Изкачването на Купена от запад всъщност е лесно. Отначало започваш да катериш, като пътеката е видима и се следи, след малко се появява и въжето, за успокоение и продължаваш да набираш височина лека полека. След това идва вече трудното, защото попадаш в нещо като скалист проход и трябва първо да се захванеш отляво по скалите, после по някакъв чудодеен начин да се прехвърлиш на десните скали, като ако не улучиш подходящото място става прекалено високо и отново трябва да се спуснеш малко назад и то естествено без да се обръщаш и някак да прескочиш на дясно. Абе доста си се въртях и си търсих подходящи варианти за прекрачване, докато улуча, и то без да падна, че и раницата ми пречеше, да не говорим за щеките, защото ми се моткаха из ръцете, а не си прибрах като Тошко.









На снимките не личи особено за какво катерене говоря, то тогава даже не ми беше и до снимане. После пък съжалявах, че не снимах, но късно вече. Е следващия път по нагледно ще представим това изкачване, а кога ще е - не се знае, само да сме живи и здрави пък ще го измислим другото. 
След този трудния участък, превземеш ли го и още малко и си на върха. А там се открива невероятна гледка във всички посоки. Широко е доста, даже и няколко палатки могат да се разпънат, стига времето да позволява. Сигурно ще бъде интересно преживяване. 












В 9.30 часа бяхме вече на върха. Писахме в дневниците - единия е много стар и вече се разпада, а пък новата тетрадка е само с няколко листа, но е все нещо. Има си и две кутии за тях. Лепнах и по една лепенка Комине. Помотахме се малко там, задължителните снимки, после малка почивка и отново метнахме раниците на гръб. 
След трудното изкачване последва мааалко по - лесно слизане. Отново по въжета. Общо взето днес си беше ден, в който през голяма част от времето или висях по въжетата като някоя маймуна или преминавах по скалите като някоя планинска коза.



Ето, заплесна ли се малко да снимам и Тошко е избягал много напред и после върви че го настигай. 






Слизането на Купена постепенно преминава в пътека пресичаща Кръстците. Всичко си е едно общо преминаване на този скалист участък, в който трябва да се внимава много къде се стъпва, защото едно леко невнимание, едно подхлъзване по камъчетата на пътеката или спъване в някой храст, може да доведе до лошо падане, а пък каквото си е високо, като паднеш незнам къде долу ще трябва да те търсят. Така че - внимателно! 


























Този участък е някъде вече след Кръстците, и алпийската част свърши и стана доста по - лесно и най - вече бързо за вървене. Костенурката подсякохме и се настанихме малко след него да обядваме. Специално от хижата си бяхме поръчали отново от хубавия паниран кашкавал, също кюфтета, домати и краставици. 
От тук вече ни очакваше лесно вървене, пък и малко разстояние до заслон Ботев. Не бързахме за никъде, времето бе идеално и на едни скали малко по нататък се спряхме да поговорим по телефоните, докато има обхват, че не се знае вечерта как ще е.



пак Купена

ей по това било минахме





Не щеш ли вървим, вървим, по едно време така се отплеснахме по една хубава пътека, че отървахме трака и после хайде пак назад. И изкачихме ние последното било и Ботката насреща. Е най - накрая. Пристигнахме. Да ама не. Вървим по тези равни участъци и поляни, уж близко се вижда, ама все не стигаш. Излязохме на коловата маркировка и се откри гледка към Северна България и хижа Плевен в ниското. А пък заслона все не се вижда. 


поглед на юг

поглед на север


Северна България


И най - накрая го съзряхме, дългоочаквания заслон. Че и спускане има. Как го обичам само. 


Някъде към 15 часа пристигнахме в заслона. Там нямаше почти никакви хора, но по късно вечерта се очакваше някаква група да празнува нещо. 
Последваха задължителните къпане и пране на дневните дрешки и след това вече на спокойствие си пийнах и студена биричка, а пък Тошко не пропусна да опита бобената чорба. 





Пропуснах да кажа, че е много уютно в заслона, приятно и спокойно. Спалните са с легла на два етажа и са слети заедно, и както беше тази вечер с около петнадесетина човека, от които няколко хъркащи си е не много комфортно, но на мен конкретно това хич не ми пречи, е някой с повече претенции сигурно даже може и да не спи, ама си е негов проблем.
Освен междинното хранене, което направихме, след като дойдохме, вечерта отново вече вечеряхме с по една голяма салата и неизменните чорби. За жалост нямаха месно меню, ама ние си извадихме от нашите запаси и не останахме гладни. Помолихме хижаря да ни спретне по един сух пакет закуска за другия ден и се насочихме към леглата, нищо че беше рано. 





Само 16 км, а почти девет часа преход, с много снимки и екстремни преживявания.

К Р А Й 

7 коментара:

  1. С ръка на сърцето казвам че много ме беше страх, не за мен, а за Вики, за това бях напред да не я гледам как минава и ако има нещо по-гадно място да спра и да й помогна.
    Пак ще отидем някой ден.

    ОтговорИзтриване
  2. Еее Тоши и мен пък ме беше страх за теб, и гледах все да изоставам, за да не те гледам как минаваш по ръба на скалите. И аз повече се притеснявах за теб, а не за мен. Но определено пак ще отидем! :)

    ОтговорИзтриване
  3. Супер от всякъде. Честно казано, никога не съм се съмнявал, че ще изминете целия път. Но колкото повече следя пътя ви в снимки, толкова повече разбирам, че доста съм подценявал трудността на това предизвикателство. Евалата.

    ОтговорИзтриване
  4. Сега видях, че този преход също е отбелязан. Любимите ми места! Чета и сърцето ми иска отново да отида. Тази година бях тръгнал сам от хижа Амбарица, на премката стоях час и половина. не се качих до Купена, не бях сигурен, че ще ми стигне времето! Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  5. Да попитам познавате ли туристите от Трапезица 1902, от страницата им намерих Вашия преход Ком-Емине.

    ОтговорИзтриване
  6. Не, не ги познаваме, но наш приятел е пуснал линк от блога в страницата им.

    ОтговорИзтриване