Уникалния въпрос

А КОЙ ВИ ПЛАЩА ? ТОВА БЕ ВЪПРОСА, ЗАДАДЕН ОТ ТРИМА РАЗЛИЧНИ ХОРА, В РАЗЛИЧНО ВРЕМЕ, НА РАЗЛИЧНИ МЕСТА. А КОЛКО ПО - ДАЛЕЧ ЩЯХМЕ ДА СТИГНЕМ, АКО НАИСТИНА НЯКОЙ НИ ПЛАЩА . . .

сряда, 12 август 2015 г.

11.07.2015г. - Първи ден от хижа Ком до Пробойница

Здравейте отново, започвам с реалния ни преход - 21 дни с един ден почивка в Котел и 600 км по билото на Стара планина. Планът за движението ни по дни се изпълнява всеки един ден, което наистина ме радва, хубаво е да знаеш малката си цел, която трябва да достигнеш до края на деня, а удовлетворението от това, че си изпълнил задачата, която си си възложил е страхотно. Плановете са за това, за да се спазват и ние направихме точно това в тези 21 дни до морето. Явно добре съм преценила възможностите ни и всичко вървеше по вода, но без дъжд естествено.
Плана за деня - от хижа Ком нова, през връх Ком, за да кажем НАЧАЛО и до не работещата хижа Пробойница.
Извадка от Дневника: 
След кратката нощ в хижата, часовника звънна в пет, за да ставаме. Направих неуспешен опит да се изкъпя, но така и не успях да подкарам душа в банята, та си останах само с желанието, и миене на очи и зъби. В уречения час, всички сънени се събрахме пред хижата на стъпалата, за последни приготовления като пълнене на вода, разтягане на щеки и нарамване на много тежките раници. 

И камбаната, на всяка една хижа има такава


Както винаги едната щека на Тошко реши да си прави каквото си иска и му отне известно време да се справи с разпъването й. По едно време чак си мислех, че ще трябва да поръчаме някой да ни купи една бройка, че до Емона има много път, а те са крайно задължителни, но след разглобяване и наново събиране взе че се разтегна и застопори. Край, тези щеки вече няма да се прибират до края, защото това ще е за тях последно приключение. 
Между другото, когато достигнахме до Емине, върховете им бяха толкова изтъпени, че наистина трябва да ги пенсионираме, но това по нататък .


И така към шест, шест и нещо тръгнахме по пътеката към старата хижа Ком и към самия връх след това. Изкачването си е стабилно на горе, но ние пълни с енергия и еуфория изобщо не се уморихме. Е признавам си че на няколко пъти въздуха свършваше и трябваше кратка почивка, но само толкова. 

кратка почивка 
Времето бе страхотно, хладно с лек вятър, идеално за вървене. След не знам колко време се изкачихме над горския пояс и се разкри картина на съседните, заобикалящи Ком български и сръбски планини.




Достигнахме до кръстовището, от където тръгва пътеката за върха. Повървяхме малко по нея, и след това зарязахме раниците и продължихме само с щеки към върха.





Изглеждаше уж близо, а пък сигурно ни отне половин час, докато се изкачим на върха. Ох, колко хубаво беше, сега пиша за това от брега на морето и искам отново всичко да започне наново. Вятъра духаше силно и рошеше косата ми, денят точно се събуждаше за поредния топъл и слънчев ден, миришеше на свежест и голямо приключение, наречено Комине.









Шест човека, събрани благодарение на интернет се свързаха да живеят и вървят заедно към една мечта, към морето, там където планината се свързва с водата, три седмици, 600 км пеша. 
Е в последствие се оказа, че общото вървене окончателно приключи на петия ден, и ние отново си останахме сами, но явно така е трябвало да стане. После пък ние си намерихме на деветия ден друг спътник, с който пък изкарахме до края.




И така задължителните снимки на върха и Старт, нека приключението започне СЕГА. 
Поснимахме се, но тъй като духаше доста студен и силен вятър, бързо приключихме и избягахме надолу в по - ниското, за да не ни издуха. Преди това всеки си намери своите камъчета, които бяха прибрани на най - закътаното място из багажа, за да чакат морето, и бегом към раниците.

поглед на юг
ей там към кулата, която е леко в ляво трябва да вървим


Началото - връх Ком


Последва дълго спускане по път и пътеки до първия проход в маршрута - Петрохан. 


Прехода е към 15 17 км, което е реално половината за деня. Извървяхме го лесно, път си е и основно спускане. Някъде в началото Роси стъпи на криво и нещо си изкълчи десния крак. Лошо. Да започнеш след първия час с травма е голям проблем. Последва мазане с разни илачи и бинтоване. И цял ден куцукане.






Към около 13 и нещо стъпихме на асфалта на прохода и превзехме заведението да ядем. Картофи, кюфтета, мляко, сладки изкушения, а някои удариха и по някоя бира за разхлаждане. Там бе първата ни засечка с още две групи момчета, като нас - двама от Стара Загора, с които в последствие се запознахме и тук - таме вървяхме заедно и още трима, тях не ги знам от къде са. 
И така починахме си, освежихме се и отново на раниците, чакаше ни още толкова път до Пробойница.
Заредихме се отново с вода, от една хубава чешма, малко след прохода и тръгнахме през различни билца и поляни на изток.




И както се влачихме в топлото време гледам на отсрещния хълм един бял джип. А нашите познати точно него ден тръгнаха от Седемте престола и трябваше да стигнат до Ком. Еми, те бяха, ако  искахме да се уговорим на някаква точка за определен час, нямаше да може, но ето как съдбата направи срещата по възможно най - добрия начин. 



Ей много е готино така, ние от Шумен те от Варна, тръгнали преди седмица, да се срещнем на няколко километра преди Ком. Поговорихме известно време, и всеки по пътя си - ние на изток, а те на запад към Ком и сръбско.



Тази среща направо вля нови сили в краката ни и бързо, бързо успяхме да настигнем другите. 
По някое време от шестима се оформиха две групи - бърза - Жени и Иво, които бяха като стрели и вървяха напред и бавна група - ние с Тошко, защото имахме тежки раници и Роси и Ели, които освен травмата на Роси, имаха вече и първите пришки тук - там из краката. 
Този ден от мързел не си намазах голите ръце и лицето, също и Тошко и в резултат на това значително изгорях. Просто подцених силното слънце, в резултат на което следващата седмица, че даже и десетина дни отнесох блузата от мерино с дългите ръкави да я нося постоянно, но всеки лъч по кожата на ръцете ми ме изгаряше двойно повече и нямаше друг начин, освен дългия ръкав. Като казват хората, че плажното масло с фактор 20+ е задължително, става въпрос че трябва да се използва по предназначение, а не да се вози в раницата.
И така мъкнахме се четиримата, аз ту ги изпреварвах, ту изоставах защото снимах, а Тошко като рицар вървеше след тях, за да не се чувстват изоставени, пък и да не объркат пътя. Така вървяхме дълго време, през поляни, по черни пътища или пътеки. 






Все чаках ли, чаках най-накрая да достигнем до тази прословута гора, а тя все не идва и не идва. По едно време, сигурно вече бе след 16 часа достигнахме до някакъв край - поляната и пътеката свърши и се видя едно доста стръмно спускане, през треволяци и зеленина без видима на пръв поглед пътека. Гледаме с Тошко GPS - а трака пред нас, гледаме реално обстановката - само треволяк и спускане, някъде вече по равното долу в треволяка се виждаше и колова маркировка. 
Еми какво да се прави - първия глиганинг - напред през джунглата, добре че нямаше много къпини че се вървеше. Сигурно ни отне към половин час, докато слезем и навлезем най - после в така дългоочакваната гора, сянка и прохлада. 
Повървяхме малко четиримата, но те вървяха твърде бавно, а така колената ме боляха още повече и ги изпреварих и избързах напред. Маркировка имаше перфектна, пътеката минаваше през горски пътища с големи коловози от камиони, после отново влизаше в разни пътечки, като си беше спускане през цялото време. По едно време настигнах момчетата от Стара Загора, за десетина минути вървяхме заедно и говорихме, след което ги задминах и запраших напред. Като гледах навигацията на телефона оставаше вече съвсем малко до хижата. И след известно вървене по черен път, към 18 часа достигнах бленуваната първа цел, първа нощувка. 
След около двадесетина минути, аз точно си бях измила крачетата и всичко възможно на чешмата и дойдоха и останалите. Доста уморени и куцукащи. Последва хапване почти по тъмно и първо спане на палатки.
Равносметката за деня - всичко бе добре, пролича си, че всеки човек си е с негово си темпо, а ние също не сме от най бързите, както си мислехме в началото. Но имаме достатъчно време, никой не ни гони и според двама ни е най - добре да се наслаждаваме на момента, а не като кон с капаци постоянно в галоп. Трябва да се насладиш на удоволствието, макар и отрицателно понякога.


Ден първи край - легнахме, а звездите даже още не бяха изгрели на небосвода.



К  Р  А  Й

6 коментара:

  1. Поздравления за прехода.
    Колкото до водната карта то тя си е съвсем точна.
    Къде точно е липсвала вода, а е имало на картата обозначение?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ами едната вода е до паметника на Арабаконак, точката е точно на коритото на отдавна пресъхнала чешма, някога е имало вода но не и сега, а за точката не мога да кажа точно от къде я взех, някъде от форума, но не знам точно. Точката отбелязана за Буновска река - не може да се нарече вода, даже и с филтър е невъзможно да се пие, защото просто почти нямаше вода, а само кал.
      А пък една много важна чешма, повтарям не извор, начало на река или някакво подобие на вода, а реална чешма, намираща се по пътеката при подсичането на връх Юмрука, тя просто ни спаси, защото имахме още към час до Ехо, нямахме вода поне от час. Важно е да се отбележи, че съществува.

      Изтриване
    2. Здравей Вики!
      Пак съм аз, Иво.
      Важното е че сте успели от първия път защото мира нямаше да имате до следващата година . :)
      При тази подготовка при която не оставихте нищо на случайността нямаше как да не успеете, а проблеми няма как да няма. Поне при мен успехът е най-сладък като ми е трудно.
      Дребни детайли се пропускат и затова трябва да се действа според случая.
      Тошката му е яка гърбината и може да носи по-много, затова следващия път го натоварваш и да носи. :)


      До паметника на Арабаконак вода няма и според профилите на Митака и според моите цъквания.
      Има чак след 4-5км. Това са въпросните поточета от Буновска вода. Това ако се върви през копривите и тръните, а не по серпентините. Там водата е такава че винаги ползвам хлорни хапчета за дезинфекция. Преди месец минах през три подобни поточета, но цъкнах само двете по-чисти.
      Чешмата преди връх Юмрука вече я има в новия трак в темата за водата и в пътеписа ми. Там лежах в жегата поне двайсет минути че бях прегрял.
      Преди връх Вежен на около километър преди върха също има вода, но отклонението е стотина метра встрани.Там също можехте да сипете преди Ехо.

      Поне двайсетина чешми повече има в новия трак за водата за 2015г спрямо профилите на Митака.
      Аз лично на сто процента открих и пих от всяка една вода преди две години от неговите профили и преди месец от моя трак за водата.
      Нямаше такава която да не съществува и да не съм пил или мил, но имаше няколко пресъхнали.
      Гарантирам че всяко едно знаменце е извор или чешма, а дали е пресъхнала никой не може да каже предварително.Една единствена от профилите на Митака я махнах защото локви имаше, но вече два пъти чиста вода и двата пъти не открих и това е тази след Петроханския преход на около 5км по спомен, тоест до Пробойница вървите без вода.

      Да ти кажа честно два пъти го минавам, милион пъти го преговарям и отработвам и пак закъсвам за вода.
      Всяка година има изненади и пресъхнали чешми. В началото на юли бяха 4-5, но в най-горещото в края на юли човек трябва да е готов ако има десет чешми за деня, че поне две няма да имат вода и то се случва с чешми които никога не са пресъхвали.
      За мен имаше неприятни изненади с чешмите до Кашана, след Сини рид...които предните години не са пресъхвали и си мислех че са сигурни.

      Има вероятност и ако сте вкарвали ръчно координатите да сте сбъркали някоя чешма като въпросната на Арабаконак, която не би трябвало да съществува и за пръв път чувам за такава..

      Има доста чешми на самата карта БГ МАУНТАЙНС които реално ги няма затова по маршрута не трябва да се гледат тези ЧАШИ с вода с които са обозначени .
      Има доста такива несъществуващи и обозначени с чаша вода чешми.За тях трябва да се питат разработчиците на планинарската карта и водите които са сложили и ако аз лично не съм ги цъкнал и с знаменце, да ги махнат и да не бъркат хората.


      Изтриване
    3. Здрасти Иво, предположих че си ти. Изобщо не се сетих преди да тръгнем да разгледам твоя трак и точките с вода, които биха били най актуални, то и почти не беше останало време вече. За водата под Вежен, знам, но тогава все още имахме и мислихме, че ще ни стигне, просто подценихме жегата. Страхотно бе това пътуване и искам пак отново, първия път е най вече опознавателно, а следващия вече наистина с още по голямо удоволствие ще се насладиш на планината.

      Изтриване
  2. дам друго си е да ходиш с 40 километра в час :)

    ОтговорИзтриване