Уникалния въпрос

А КОЙ ВИ ПЛАЩА ? ТОВА БЕ ВЪПРОСА, ЗАДАДЕН ОТ ТРИМА РАЗЛИЧНИ ХОРА, В РАЗЛИЧНО ВРЕМЕ, НА РАЗЛИЧНИ МЕСТА. А КОЛКО ПО - ДАЛЕЧ ЩЯХМЕ ДА СТИГНЕМ, АКО НАИСТИНА НЯКОЙ НИ ПЛАЩА . . .

сряда, 19 август 2015 г.

15.07.2015г. - ден пети от Арабаконак до Кашана

Ден пети, вече изгубих представа, кой ден от седмицата сме, но даже и слабо ме интересува, има още много до края. В средите на Ком - Еминейците до петия ден хората или се отказват поради ред причини, или стигат до края. По това време тялото и психиката или се нагажда към усилния преход или се пречупва. Емиии, ние си продължаваме, всички!
Днес плана е да стигнем до цивилизация, храна, баня, легло с бели чаршафи или хижа Кашана.
Станахме както обикновено в тъмни зори, събрахме палатките и хайде пак на коня, но без него. 
Трябваше да изкачим известна височина към Етрополски проход. Като пътеката през цялото време сечеше главния и прашен път и неговите завои и постоянно използвахме преки пътеки през борови горички и шубрак, с едно сравнително добро изкачване. Отново вървяхме заедно, поне докато бяха шорткътите, които GPS - а показваше. Най - накрая след доста голямо изкачване и набиране на голяма денивелация за кратко, достигнахме до някакви поляни и пътя премина в предимно равен участък, с няколко беседки тук - там. 




На едно такова място закусихме, отново двамата, снимахме и си починахме от сутрешната физзарядка.






След това продължихме до друга беседка, където пък закусваше четворката, а в близост до нея бе и бараката с култовия надпис " 20м ляво през копривите "


Е да, ама защо никой не ни каза, че е голям гърч. Какви ти 20м, сигурно са 2км !!! И то през коприви, високи двуметрови папрати, къпини, малини и всякакъв треволяк, какъвто ти душа иска, всичко имаше там. А ние бяхме големите глигани. Вървим в индианска нишка и от време на време само се чува " Ох " "Ах" и други разни словосъчетания от думи, които в момента ми е неудобно да изпиша.
Вървяхме, вървяхме все не свършват двайсетте му метра, а такива криволици на ляво, на дясно, после пак, че напълно изгубих представа от къде идваме и къде ще ходим. А не, всъщност имах малка представа - идваме от ниското и трябва да достигнем високото.
Из треволяците и маркировката се губеше, нормално е - как да напишеш на листата на копривата, че там е пътеката. Добре, че бе GPS с трака до Кашана. Иначе реално ще си се изгубиш няколко пъти, после може и да се намериш и после пак така, и да навъртиш ненужни километри. После ще ми разправят че Пътеката била 700км - ами всеки ден по пет излишни и ето как от 600км стават 700км. Съвременните технологии са направени да се използват и да ни улесняват, за да можем да имаме повече свободно време за други неща, и трябва задължително да извличаме най - доброто от тях, мое мнение. 
След глиганинга, успяхме да се отървем от треволяците и навлязохме в чиста гора. Имаше някое и друго паднало, където не трябва дърво, ама пък иначе няма да е интересно, нали трябва и да си полазиш на четири крака, и да заобиколиш, и да си вдигнеш краката, толкова високо над дървото, че да съжалиш че не си го заобиколил.

Ей там напред е пътеката, вие виждате ли я ?
По някое време достигнахме и до разклонението за хижа Чавдар. Нейното посещение е само загуба на височина и ако нямате належаща нужда от подслон, вода или храна, просто тръгнете на ляво, пътя не си личи много в началото, но после даже и много стара маркировка можеш да мернеш някъде по дърветата. На това място наистина трябва да се внимава, тъй като червената маркировка те води директно към хижата, нова е, и просто без да се усетиш и си подминал отбивката. После ще си кажеш " Хайде да отида, хем има храна " и отидоха пет километра отгоре, че и повече.
И така продължихме си ние по верния път, вървяхме заедно, четворката все ни чакаше, че без трака и почти липсващи марки като нищо ще натрупат петте ненужни километра за деня. 
Гората, през която вървяхме все не свършваше, добре че поне бе сянка и не много горещо. Постоянното изкачване обаче си продължаваше, къде по - леко, къде яки баири с почивки. По едно време ни настигнаха и Старозагорци и така продължихме заедно до високата планина. 
В смисъл излязохме най - накрая от горския пояс и пред нас бяха само поляни с хвойни и треви и върхове, някои от тях подсичахме други, изкачвахме и така до края на деня.


за енергия - мед



Ей от тази гора дойдохме, починахме си на полянката, направихме по някоя и друга снимка и всяка група избра своя път и темпо на вървене и запраши към крайната точка - Кашана.  







На това място някъде далеч във времето са загинали 841 руски войници и офицери при преминаване на Стара планина, през зимата. Поклон !

ето така се придвижват по тези места

поглед назад - някъде от там дойдохме




Това е пътя, по който вървяхме през повечето време, а там насреща е връх Баба - 1787м . Ако някой обърка може и да го изкачи, но нашия път минава ей там в подножието му. 
Такава е Пътеката - каменист път, даже и нисък автомобил може да достигне до тук, подсичат се доста върхове, а гледките стават все по зашеметяващи и прекрасни. Направо се чудех накъде да се обърна, за да снимам - навсякъде красота, а с тези облаци разкош. 


поглед на югозапад




поглед на юг


Ей по този път си вървим и сме накрая, не - на върха на света! Насреща е връх Мара Гидия- 1789м




рудник Елаците







това трябва да е Мирково и утайник Бенковски - юг

пак Мирково





работят усилено и рушат планината !!!





северозападна България









След тези гледки, думите са ненужни. Красота ! Даже и рудника ми харесва, на фона на зелените планински склонове. Но жалко, е че след някоя и друга година, рудника ще е нарастнал още повече и някои от склоновете ще са само в снимките.
След Мара Гидия следват върховете Мирковска Баба - 1745м, Челопешка Баба - 1721м, Мургана - 1643м 
Различните Баби ги изкачихме, от там се откриват тези гледки към Елаците, а след това и Мургана.


Тук трябва да сме на Мургана, направихме си една прилична фото-сесия, а след това слязохме до този път, дето се вижда долу и продължихме по него. А там леко в ляво в дълбочината на снимката е билото, което ще покорим утре. Високата част на Стара планина започна днес и няколко дни ще се движим в прегръдките и. 










По тези склонове имаше и много боровинкаджии, които даже ни предложиха боровинки за 5 лв /кг, почти се изкуших да купим, но после кой ще ги носи? Имаше и едни други дето ни предложиха, да ни закарат до асфалта, но ние пак отказахме, не сме тръгнали да търсим варианти за по лесно движение, а да вървим пеш през целия преход.
Към 15 часа достигнахме до чешмата преди Кашана. Пихме студена вода, починахме си, че жегата бе започнала да става непоносима и се шмугнахме отново в гората, където бе пътеката за хижата.




Вървяхме, вървяхме вече наистина с последни сили, а тя хижата все не идва и най - накрая я съзряхме, оставаше да спуснем един стръмен баир и готово. 



След дневен преход от 25 км сме на място за спане с чаршафи и топла вода. След две вечери в гората, на палатки това бе дълго очаквано събитие. Нашите вече бяха там, изчакахме ги да се изкъпят, след което направихме същото и ние, изпрах и всички дрешки и се почувствах отново човек. И двамата бяхме доста уморени, но Тошко реши да готви, при което аз малко се нацупих, защото хем искаше да си почива в легнало положение като пристигнем, а то какво стана - тръгна да готви за всички без грам почивка. А пък започна да готви, защото хижаря имал някаква неотложна работа, пък и му се ядеше някакво топло ястие. Остави ни отворена хижата и тръгна, като каза че до два часа ще се върне. И така Тошко стана хижар за малко и готвач.






Наготви най - вкусния боб, който сме яли из хижите, и това го казвам не само аз, а и другите така казаха. А после хижаря ни каза откъде да намерим кюфтаците, и се справи и със скарата. 
Тази вечер на хижата се събрахме абсолютно всички Ком - Еминейци тръгнали на 11 от хижа Ком, през първите дни се засичахме някъде с някои, но тази хижа, този ден приюти всички нас - тринадесет човека. Жалко че не си направихме някоя снимка, ей така за спомен. На другия ден всеки тръгна по пътя си, някои се отказаха, други поради липса на отпуска, прекратиха прехода и така на Емине финиширахме седем.
Хижаря, най - накрая дойде по тъмно, но боба вече бе излапан, и за него имаше само салата, но всички бяхме много гладни, какво да се прави. 
Така завърши петия ден, бяхме във високата част на планината и красотата не може да бъде описана с думи, даже и снимките не са достатъчни.




К Р А Й

2 коментара:

  1. Когато времето е шантаво-дъжд, облаци и слънце, стават чудни снимки.
    Цветовете дет се вика са един път и от предния ден също.

    Тошката нещо заслабнал ми се види. Да не е на диета заради гадинката дето го ухапа?

    Дано някой не ми пише две по история, ама мисля че освен руски войници и офицери и българи са загинали в снежната буря . То от надписа не става ясно националността на замръзналите, но е имало и 700 българи по същото време на това място.

    zcezbpm

    ОтговорИзтриване
  2. Да наистина най доброто време за снимки е лошото време.
    А Тошко е решил да смъква още някой килограм и прехода е идеална възможност за това.
    За паметника сега и аз прочетох от чичко Гугъл че са били руски и български, имало е снежна буря и така, през 1877 декември, по време на Руско - Турската война.

    ОтговорИзтриване