16.07.2015 - ден шести - от Кашана до Планински извори

Ден шести - Днес е рожденния ден на Тошко, да ми е жив и здрав, защото е най важно и все на такива хубави места да го празнуваме. 

Отново станахме рано, както обикновено, но този път за да изпратим четворката по своя си път. Снощи решиха да стигат до х. Ехо, което е към 42км преход. Ние изобщо нямаме такова намерение, така че пътищата ни се разделиха . . . но да видим до кога. Може би така е по добре. Абе по опит до сега колкото е по - малка групата, толкова по - добре. Поне при нас голямата група, не си пасна добре с вървенето. Пожелахме им приятен път и те тръгнаха рано, рано.

А ние влязохме в хижата да закусим. Хижаря бе обещал, че този път ще се справи с хижарството и ни беше спретнал хубава закуска от препечени филийки, сладко от боровинки, кашкавал, чай, кафе. хапнахме си ние стабилно, че тези баири дето ни чакат не се изкачват само на мускули, трябва и силна храна. 

Решихме да отворим и малиновото вино, което го носи Тошко в оригиналната си стъклена бутилка чак от Тръстеная и да почерпи за здраве. 

Отворихме го, изпихме по една чашка за течна закуска, без рожденника, той не пожела. Изсипах остатъка в пластмасово шише, да не тежи вече и бяхме готови за път. Този ден даже много се моткахме, но преходът до х. Планински извори не беше много километри, никой не ни препираше и заради това си позволихме тази загуба на време. 

Казахме чао на хижаря и другите, които също все още не бяха тръгнали и потеглихме. Нагоре естествено. Има една закономерност в прехода Ком - Емине, правилния път винаги е най - стръмния възможен, който виждаш пред себе си, и най - обраслия. Ами и тук бе така първите няколко стотин метра, но го преодоляхме лесно. Отначало се върви в гора, а след това идват и откритите поляни по старопланинското било. 

Ей там насреща е паметника преди Кашана, а самата хижа е в гората под него. А днес сутринта изкачихме този баир с гората. А онова голо било го минахме вчера.

поглед на юг и Средна гора

Пътеката минава южно под връх Капалу, след което подсича и връх Кордуна и излиза на една седловина преди връх Свищиплаз. 

ей там в облаците отиваме

Малка почивка, връзка с цивилизацията и приемане на много поздравления за рожденния ден. А аз си щраках на ляво и дясно. Толкова много красота, трябва да бъде запаметена. Времето бе страхотно, лек ветрец подухваше и скоро щеше да издуха и последните следи от мъглата по по - високите части.

Да си нахраня рожденника, като няма торта, то и боровинките стават за торта :)

Кратка почивка на седловината, на запад, в същност в дясната част на снимката е връх Кордуна, следва връх Свищиплаз, но няма да го изкачваме, а го подсичаме от север. 

  
Пак Кордуна, от по високо ниво, без малко да изкача и Свищиплаз, отплеснах се и отървах пътечката.

Вече и Свищиплаз остана зад гърба ни. Опиянени от гледките, които се разкриваха неусетно километрите се нижеха след нас.

поглед на изток

Тошко чете за къде да слезе, че му омръзнало вече. 
Майтап ! 

Тези табелки по високите била, нещо са само за заблуда на врага, уж има, но обнадежден отиваш да видиш коя хижа пише и нищо, или са напълно ръждясали и не се чете надписа, или надпис напълно липсва, останало е само жълтото.

поглед на юг

връх Миале

северна България

Ей такъв скакалец, няколко дни по рано ми влезе в крачола, и как виках само. 

Вече сме в подножието на връх Косица - 2000м 

От дневника - седнали сме на южния слон преди върха, обядвахме от нашите провизии и сега си почиваме с любими занимания. Тошко си преглежда комуникацията със света, изразена чрез фейсбук, а аз пиша в дневника. 

Слънцето безжалостно пече, тук таме някое облаче се покачва, но за много кратко ни прави сянка и отново е слънчево. 

След малко Тошко става и иска да тръгваме, че път ни чака. Така е . Приключвам с писането, което започнах и мятам раницата на гръб.

Пирдоп и Златица

взривове

Най - накрая сме на 2000м н.в., поредния двухилядник в прехода.

След изкачването на Косица, следва и спускане, добре че пътеката е тревясала и се върви много леко и приятно. Следващия връх за покоряване е Паскал - 2029м . Ей го там на среща.

северна България

И отново любимите ми кончета. Изплашиха се от нас и ми предоставиха възможността да направя следващите снимки. 

Продължаваме да вървим, а GPS - а показва, че вече сме близо до крайната точка. Сега като пиша разказа и гледам в уикимапия Тошко би трябвало да върви през седловина горна Джемина. Също заобикаляме от юг връх Картала и след малко би трябвало пред нас да се види и изоставената хижа Планински извори.

Тази хижа ще бъде подслон за нас тази вечер. Тъжно е, разруха, а някога тук са намирали подслон толкова много хора. Не знам от колко години е така изоставена на произвола на времето, на крадливите ц...., които са измъкнали кабелите на ел. захранването, в единия край до хижата са натрупали и железа, но явно после са се отказали да ги носят, все пак километри са до най - близкото населено място. 

Но даже и времето трудно успява да разруши строеното едно време, стените са дебели, мазилката също, вътре си стоят плочките в банята, парапети на стъпалата, а някои от стаите са чисти, сякаш ще кажеш, че някой скоро е измел защото ще слагат мебели и ще я връщат към живот. 

Конете са влизали в първите две - три стаи и наистина е мръсно, но на вътре всичко е добре и няма никакъв проблем да се пренощува. Имахме избор от няколко чисти стаи, но избрахме тази, защото имаше малка масичка и пружина от легло, на която можеше да седнем. 

Възмутена съм от това безхаберие, от това нарочно унищожаване на такава хубава хижа. В нея все още има живот, устояла е толкова години на ураганните ветрове през зимата, на снеговете, които тук сигурно са страшни и опасни за човешкия живот. А е така ключова за този преход. И не само за него - тези местности тук са много красиви и заслужават повече хора да ги посещават, но като няма къде да пренощуват, да хапнат топла храна, как да ги накараш да дойдат.

Оставям голямото си възмущение настрана и продължавам с описанието на приключението ни. Влязахме ние вътре, има две пружини от легла които заграждат входа, за да не влизат отново коне, поразледахме как е и си избархме тази стая. Оправихме си леглото да е готово за сън, е палатката де. Приготвихме гала вечеря с овесени ядки, суджук, бадеми и червено малиново вино за мен и вечеряхме. След което отидохме до чешмата да си напълним вода. Както я гледаш ти се струва, че е много близко, но всъщност са 700м в едната посока. 

Стада коне и крави се мотаха по поляната, едни други бяха на чешмата, но бързо се ометоха като ни видяха. Напълнихме си вода и седнахме на пейката да се наслаждаваме на природата. А то такова едно тихо, спокойно, чуваш само шума на течащата вода и просто се наслаждаваш на мига. Слънцето бавно се движеше на запад и сенките ставаха все по дълги, започна да духа силен вятър, добре че си бяхме взели якетата от раниците, че иначе бързо щяхме да се върнем в хижата. На това място даже и обхват на телефона се хвана и Тошко започна да говори, а аз си пиех малиновото вино и се наслаждавах на красотата на природата.

Започна да притъмнява и решихме, че е крайно време да се връщаме обратно, пък и вятъра се усили и часовника показа 14 градуса. 

От дневника - 20.25часа преди малко бяхме на чешмата и се свързахме със света, пуснахме снимки във фейса, телефонни разговори, всъщност допуснахме цивилизацията до себе си, на това забравено от всички място. 

А сега пиша в дневника на прозореца на импровизираната ни стая и гледам как светлината от деня си заминава и небето леко порозовява. Очаквах някакъв по - красив залез, но уви - нито едно облаче няма на хоризонта, за да придаде драматизъм и красота на пейзажа. Днес прехода е просто прекрасен, насладихме се на високата Стара планина - чак не мога да го опиша с думи, просто трябва да се преживее. Уникално е! Започнахме с подсичане на връх Кордуна и завърхшихме с изкачване на Косица - направо ми се взе въздуха, но за тридесетина минути го изкачихме, после Паскал и така нататък до Планински извори. 

Днес изминахме 20 км, а утре ни чака работещата х. Ехо.

Лека нощ !

К Р А Й