Уникалния въпрос

А КОЙ ВИ ПЛАЩА ? ТОВА БЕ ВЪПРОСА, ЗАДАДЕН ОТ ТРИМА РАЗЛИЧНИ ХОРА, В РАЗЛИЧНО ВРЕМЕ, НА РАЗЛИЧНИ МЕСТА. А КОЛКО ПО - ДАЛЕЧ ЩЯХМЕ ДА СТИГНЕМ, АКО НАИСТИНА НЯКОЙ НИ ПЛАЩА . . .

четвъртък, 29 октомври 2015 г.

27.07.2015г. ден седемнадесети - от Котел до Котел

Днешния ден бе отдаден на пълна почивка. Последните три дни бяха доста изморителни и с дълги преходи и затова вчера изневиделица решихме да останем един ден в Котел. И без това след Котел следват две нощи и три дни извън всякаква цивилизация, така че поне днес да се поглезим малко. 
Сутринта, естествено спахме до към осем, после слязохме в столовата, а там Боко и Пешо вече ни бяха купили по едни милинки за закуска, но ние нали сме си гладници отидохме да си вземем по още нещо от близката закусвалня. И се почна поредното пиршество.


То не беше боза, айрян, мляко, банички, милинки, кифли, даже и сирене отделно от закуските и то не какво да е , ами овче. 
След закуската решихме да се поразходим из местния пазар, днес бе понеделник и в Котел имаше любимия на Тошко пазар за джунджурии. 


От зеленчуковия пазар си накупихме домати, пипер, диня, пъпеш, праскови и всичко, за което скоро само мечтаехме по пътя. Едвам се занесохме до квартирата и започнахме плодовата закуска. Събудихме и двамата другари, че те наново бяха отишли да спят в стаята си. Пихме кафе и се уговорихме към обяд да отидем отново на заведението от снощи, защото имало шкембе. 
И така в ядене и лежане денят вече преполови и отново се впуснахме в кулинарни изкушения.




А кой беше казал, че ще се яде малко и само шкембе, а?




Тъй като името на заведението нещо ми се губи, мога само да покажа неговия интериор. Много приятно място и постоянно пълно с хора.
След това решихме да се разходим малко из Котел. Центъра го разучихме още сутринта, затова сега минахме по някакви неизвестни ни улички и попаднахме в стария град на Котел. 











 Толкова много пъти сме идвали двамата с Тошко в Котел, но най - интересното беше музеят, който посетихме единия път, и то защото точно него ден нямаше вход, и никога не сме попадали на тези стари улички и къщи все още напомнящи за старите отдавна отминали славни години от разцвета на Котел. Днес главния път минава през циганската махала и единствено можеш да видиш мръсотия, черни циглета, които притичват по главния път и каручки с коне и магарета. А точно този възрожденски дух, дух на минало и величие е скрит далеч от обикновения пътешественик.


 Тъй като вече бе следобед и достатъчно топло, решихме да отидем до чешмата на центъра, преди да се приберем в квартирата и отново да спим и не щеш ли подушихме други от нашата порода, ама велосипедни. Запознахме се, но как им бяха имената, кой знае и те тръгнали от Ком преди седмица някъде и днес смятаха да стигат до Върбица, май. Но с колелата изобщо нямаха да имат проблем, пък и пътя е хубав до там и ще могат да карат бързо. Поговорихме си малко и кой от където е. 
Мъжете отидоха да спят, а аз останах в двора да пиша в дневника със студена биричка в ръка.




После снимах двора, цветенцата - страхотни ружи и денят се изниза. Привечер даже се появиха някакви облаци, към Върбица се виждаха как просветват светкавици, но до нас не достигна абсолютно нищо. Идеята да ни вали не ми се струваше добра, пък и синоптиците бяха казали че близката седмица освен жега, друго не се очаква. Явно този дъжд, на който бяхме далечен свидетел е някаква местна дъждовна проява. 
Към шест мъжете отново се излюпиха от леглата и решиха да отидат да разходка, но на мен нещо не ми се ходеше и си останах в квартирата. И съм изтървала друга някаква възрожденска улица, на която са попаднали, и после само можех да съжалявам и да гледам снимките от телефона на Тошко. Ето и две от тях



 А това е нашата квартира - къща Констанс 


Докато ги чаках да се завърнат нарязах прасковите, динята и пъпеша, нашите десерти за вечерта. Салатата бе готова от обяд и оставаше само да се нареди и масата. 
Решихме основното ядене да бъде забулени яйца, но този път готвача бе Боко, а Тошко чакаше на готово.


 Ей така се сервира маса - с телефони в ръка. 







След като всичко бе готово седнахме всички на масата и започна поредното преяждане.

К Р А Й

Няма коментари:

Публикуване на коментар